Паметник в Косово и змия, която е кръстена на нея в Сърбия. Мадлин Олбрайт е или силно обичана, или силно мразена на Балканите заради ключовата ѝ роля по време на войните в региона през 90-те години на ХХ век.
Бившият държавен секретар на САЩ почина на 84-годишна възраст в сряда, пише ABC News. Начинът, по който се гледа на нейното наследство от Балканите, зависи откъде е наблюдавано началото на кървавия разпад на бивша Югославия.
Олбрайт бързо се налага като „ястреб“ на администрацията на Клинтън на Балканите, след като става държавен секретар през 1997 г. Тя се идентифицира толкова силно с натиска за западна намеса в Косово, че нейните критици наричат конфликта от 1998-1999 г. там „войната на Мадлин“.
Тя подкрепя 78-дневната бомбардировка на водената от Сърбия Югославия от НАТО, която започна точно преди 23 години (на 24 март 1999 г.). С това спря кървавата сръбска репресия срещу косовските албанци.
По-рано, докато беше посланик на САЩ в ООН по време на първия мандат на президента Бил Клинтън, тя призова за твърд международен отговор срещу почти 4-годишния обстрел от босненски сърби на столицата на Босна Сараево.
Олбрайт също работи за изправянето пред правосъдието на всички лица, отговорни за военни престъпления във войните на Балканите, вкл. бившия сръбски президент Слободан Милошевич и военновременния босненски сръбски лидер Радован Караджич. За това тя е обявена за „сърбомразка“ в Сърбия и за герой в Косово и Босна.
„Тя ще бъде запомнена в Сърбия като безмилостна жена, една от най-гръмките застъпници на бомбардировките срещу Югославия и независимостта на Косово“, пише в четвъртък проправителственият сръбски вестник „Вечерни новости“.
Сръбските власти запазиха мълчание за смъртта на Олбрайт и не изразиха съболезнования. В четвъртък няколко десетки, предимно десни, демонстранти участваха в демонстрация в Белград, провеждана почти всяка година по случай годишнината от началото на бомбардировките на НАТО. Някои носеха плакати с надпис „Чао, чао, Мадлин“.
В Косово реакцията е обратната. „Много е трудно да се намери идеалната комбинация от политика, дипломация и история, като в уникалната фигура на г-жа Мадлин Олбрайт“, коментира косовският премиер Албин Курти, след като отдаде почит пред паметника на Олбрайт в столицата на Косово Прищина.
„Интервенцията на НАТО в Косово за спиране на сръбския геноцид през пролетта на 1999 г. определено носи печата на Мадлин Олбрайт и ние ще ѝ бъдем завинаги благодарни“, коментира Курти пред АП.
В Босна Олбрайт е добре запомнена като американския посланик, който през лятото на 1995 г. представи на Съвета за сигурност на ООН първите доказателства за масовите зверства, извършени в Сребреница в последните месеци на бруталната война в страната от 1992-1995 г.
Над 8 хил. мюсюлмански мъже и момчета са екзекутирани в клането в града, продължило 10 дни, след като Сребреница е превзета от босненските сръбски сили през юли 1995 г. Телата им са нахвърляни в масови гробове, а по-късно останките са изкопани с булдозери и разхвърляни на различни места, за да се скрият доказателства. Останки на жертвите все още се откриват и идентифицират повече от четвърт век по-късно.
При посещение на обсаденото Сараево по време на войната Мадлин Олбрайт заяви пред тълпя от няколкостотин души: „a sam Sarajevka“ („Аз съм сараевка“).
Олбрайт е родена в някогашна Чехословакия. В родината ѝ – днешна Чехия, наследството на Олбрайт е почитано, особено в светлината на настоящата руска инвазия в Украйна. „Това е огромна загуба“, казва Александър Вондра, бивш антикомунистически дисидент и в момента представител на Чехия в Европейския парламент (ЕП).
Връзките на Олбрайт с бивша Югославия датират от ранното ѝ детство. Скоро след раждането ѝ в Прага през 1937 г. като Мария Яна Корбелова родителите ѝ се преместват в тогавашната столица на Югославия Белград, където баща ѝ Йозеф Корбел служи като пресаташе в Чехословашкото посолство. Той е отзован от Белград в края на 1938 г. През март 1939 г., скоро след нацистката окупация на Чехословакия, цялото семейство се отправя обратно към Югославия, а после се мести във Великобритания.
Олбрайт често си спомня с умиление за живота си в Белград, включително когато се обърна към сърбите два дни след началото на намесата на НАТО в конфликта в Косово преди 23 години. „Както виждате, аз си спомням малко сръбски - макар и с чешки акцент – от дните ми в Белград като дете“, каза тя в обръщението, публикувано на уебсайта на Държавния департамент.
За намесата на НАТО Олбрайт казва тогава, че „американците не мразят сърбите“, защото „сме били съюзници срещу фашизма“. Тя посочва, че „не можехме да седим със скръстени ръце, докато силите за сигурност бяха използвани за извършване на зверства срещу етнически албанци в Косово“.
Речта тогава не беше предадена от сръбските държавни медии заради бомбардировките на НАТО. Вместо това Белградският зоопарк кръсти един от своите питони на нея в знак на протест за ролята ѝ във водената от САЩ интервенция.
07:14 | 14.09.22 г.